Днес е малка Богородица – Рождество на Пресвета Богородица

Всяка година на 8 септември Българската православна църква чества Рождество на Пресвета Богородица, който е един от трите най-големи Богородични празника.

Познатият от дълбока древност празник е посветен на жените и семейството.

Този християнски празник е и един от най-предпочитаните за кръщенета и сватби, както и за събори из цяла България.

На този празник във всички епархии  отслужват Божествена Света Литургия.

На празника Малка Богородица жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и най-вече цветя и ги поставят под иконата на Света Богородица.

Днес празнуват градовете: Берковица, Полски Тръмбеш, Симитли и Хасково.

На този ден имен ден имат Мария, Борис, Богдан, Богдана, Боян, Бояна, Богомил, Богомила, Богомир, Богомира, Богослав, Богослава, Божан, Божена, Божин, Божина, Божил, Божила, Божидар, Божидара. Нека си носят имената с много здраве, щастие и късмет!

Важна част от ритуали в чест на Светата майка е да се меси голяма Богородична пита, Богородичен хляб. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои части на България пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).

Предлагаме Ви да опитате една чудесна рецепта за Богородична пита:

Пита за Малка Богородица
bogorodichna-pitkaНеобходими продукти:
1 пакет и половина мая
1 ч. ч. прясно мляко
1 ч. ч. вода за разтваряне на маята
1 с. л. захар
1 с. л. сол
3 с. л. олио
3 жълтъка за намазване
около 1 кг брашно
семена за поръсване

Начин на приготвяне: 
Замесваме тесто с продуктите и оставям да втаса 30 мин. Разделяме тестото на три топчета. Всяко се разточва на правоъгълник с дължина 2 педи и широчина 25 см. Нарязва се на триъгълници, като при основата при мен беше по 5 см. Намазваме с олио и навиваме на кифлички. Нареждаме в тава върху хартия, първо в средата, после край тях.

От изрезките правиме фитилчета, навити на охлювчета и посипани със семена. Намазваме с разбитите с 1 с. л. олио жълтъци и печем в загрята фурна 180 С за 35 минути. Разкошна е и става на конци!

Според народния обичай се вари жито, което първо се носи в черквата, за да се опее и благослови, а след това се раздава за да е здраво цялото семейство.

В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана – жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб за здравето на децата.

Между 15 август и 8 септември се пресаждат и размножават повечето пролетни многогодишни цветя и храсти като божури, перуники, люляк и други. Тогава жените обредно берат богородиче, богородична трева, богородичен бурен (див босилек). С него свързват “женския период” и с китка от тревата, натопена във вода, правят бани при “женски” болести. Богородичната трева оставят в църквата за три седмици след Голяма Богородица, за да я благослови попът, и после я пазят за лек. При главоболие сварената трева се слага на главата, а с отвара от нея се правят “поливки” при “незнайна болест”, както и за здраве. В България по стара традиция се правят курбани за здравето на децата като се жертва животно, най-често женско – овца. От този курбан се раздава на бедните, защото се приема, че Светата дева е покровителка и на самотните и изоставени хора, помощничка на сирачетата. Също така се правят общоселски събори, играят се хора, пеят се песни.

Светото писание ни разказва, че Йоаким и Анна, родителите на Мария живеели в градчето Назарет. Те се радвали на почит, защото били заможни, щедри и милосърдни хора, но тъга засенчвала дните им, защото нямали деца. За израилтяните това се смятало за лоша поличба, защото бездетните се лишавали пред Бога от възможността да имат за свой потомък очаквания Спасител.

На един от големите еврейски празници Йоаким отишъл да принесе жертва в храма. Първосвещеникът обаче му отказал,понеже нямал деца,и затова не бил достоен да прави жертви за Бога.Мъка обгърнала

Йоаким от това и смятайки, че греховете му са причина за бездетството им, той се тръгнал към пустинята и там се отдал на пост и молитви в продължение на 40 дни. Жена му Анна също се обвинявала за липсата на рожба, и започнала да моли горещо на Бога да ги дари с дете, като обещала първата си рожба в служба на Бог.

Тогава се явил Архангел Гавраил и й съобщил, че ще зачене и роди благословена дъщеря, чрез която целият свят ще получи спасение и ще бъдат благословени всички хора по земята и ще я нарекат Мириам (Мария). Архангелът се явил също и на Йоаким в пустинята и му съобщил за бъдещото раждане на Дева Мария.

Когато малката Мария навършила три години, родителите й я завели в Ерусалимския храм, а тя сама изкачила стръмните стълби, за да стигне до него.

Йоаким и Анна изпълнили обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога и бъдещата майка на Спасителя останала, за да служи в храма, където по това време живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, посветили себе си изцяло на Бога и водещи чист, благочестив живот. Те били предобраз на бъдещите християнски монаси и монахини.

Оттогава до днес на всяко богослужение православната църква прославя пресветата Дева Мария, удостоена да бъде майка на Господ Иисус Христос.

Статията е подготвена за вас от Дарина Тодорова

Още по темата

Оставете коментар

Вашият е-майл не се публикува