Имате ли мечта? А забелязали ли сте, че мечтите винаги говорят: “ аз, аз, аз … мен, мен, мен“?
Мечтите винаги са гладни, но те не са егоисти. Те са като децата, искат да им помогнем да пораснат, а след това те да помогнат на нас. Те могат да ни събудят по средата на нощта, защото са гладни. Ние можем да изморим своята мечта до смърт, ако не я храним правилно.
Ето най-добрите храни за всяка растяща мечта:
Интерес
Нашите мисли и чувства са най-добрата храна за мечтите. Ако днес отделим само 5 минути на това, което действително ни интересува, то това ни вдъхновява много по-дълго, отколкото изгубените в ненужни мисли 5 минути.
Разочарование и неуспех
Възможно е за нашата мечта това блюдо да горчи. Но то съдържа важни за жизнеспособността на мечтата витамини на упорство, мотивация и настойчивост.
Достойна цел
За пълноценното израстване на нашата мечта е необходима цел. Достойна и висока цел, за да може мечтата да се стреми към нея, както към слънцето. Рутинните цели, да изкараме пари или да направим ремонт, не дават на мечтата достатъчно светлина и топлина.
Критика
Тя е горчива и често груба и ние се опитваме да предпазим мечтата си от нея. Но острата критика развива способността на мечтата да сдъвква и обработва дори и грубата храна. В крайна сметка, нашата мечта винаги може да избира между, „ние ще им покажем“ или просто да изпълни безполезната критика.
Време
Всеки ден, най-малко 10 минути от времето си е необходимо да отделим на мечтата. Ако ежедневната работа ни отвежда далеч от мечтата, то когато се върнем, тя вече може да не е жива.
Успех
Често храним мечтата си с успеха. Той е с различни размери и в различни опаковки, понякога стига само да го вкусим, а друг път е истински пир. Независимо в какви количества е, той е полезен.
Щастие
Това е реално качество на нашия живот, което можем да подобрим с конкретни стъпки. Нека да определим кои фактори ни водят към щастливия живот и съзнателно да ги усилим. Да определим и тези фактори, които ни карат да страдаме и да ги изключим.
Колкото по-щастливи сме ние, толкова по-щастлив е света. В действителност нашият стремеж към щастие е полезен не само за нас, но и за близките ни и за съвсем непознати на нас хора.
