Секновение

0

Секновение е празник в българския народен календар, който се чества на 29 август. В различните региони на страната той има и различно наименование – Секновенѐ, Обсичане, Иван Обсечен, Свети Иван с отсечената глава, Иван Коприван, Църн свети Йован.

Това е вторият летен празник (след Eньовден – празникът на раждането на Св.Йоан) на християнския светец, този път посветен на смъртта му.

На този ден българската православна църква почита паметта на св. Йоан Предтеча (Кръстител), наказан с отсичане на главата от юдейския цар Ирод Антипа.

И този празник има двойствена ориентация – съотнасяйки езически и християнски представи: смъртта на лятото и смъртта на св. Йоан Кръстител. Едва ли случайно те са обединени в общото название Секновение.

В чисто народен план празникът носи идеята за цикличността, защото с другите два дни в годината, посветени на Йоан Кръстител се образува системата: раждане (Еньовден) – кръщаване (Ивановден) – смърт (Секновение, т.е. отсичане главата на светеца).

Иконописците изобразяват Йоан Предтеча на държи собствената си глава в блюдо, а твърде често се изобразява само главата с очевидните смъртни белези, но много одухотворена.

Преразказ на историята за отсичане главата на Йоан Предтеча.

(останалото може да намерите в житие: http://www.pravoslavieto.com/life/01.07_sv_Joan_Predtecha.htm)

Когато бил на 30 години, св. Йоан Предтеча се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги убеждавал да се приготвят за тая велика радост чрез покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Множество люде идвали при Йоан и приемали от него покайно кръщение. Някои от тях така го почитали, че мислели да виждат в него Самия очакван Месия – Христос……

Скоро след затварянето на Йоан Ирод празнувал рождения си ден и направил голямо угощение на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината дъщеря играла и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае – дори и половината си царство. Девойката не знаела какво да иска. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител. Дъщерята дошла при царя и му казала: „Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоан Кръстител!“. Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от злоба избола с игла езика на Йоан.”

Според народните вярвания.

На 29 август, хората, животните, а заедно с тях и целият видим свят се подготвя за зимата. Тя е още далеч, но за нея трябва да се готвим отдалече.

Според народните представи този ден отбелязва края на лятото – на него денят и нощта стават равни по времетраене („осичат се“) и след него започва да застудява; водата в изворите и реките също застудява и става неподходяща за къпане. На този ден змиите и гущерите се прибират да зимуват в пещерата на змийския цар, намираща се накрай света. Освен влечугите, на този ден змейовете, самодивите, самовилите, русалките и др. също се прибират в своите зимовища накрай света. Вярва се, че след Секновение по земята няма нито вредоносни влечуги, нито змейове и самодиви.

Някъде през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, иначе не се работи. Вярването за отрязаната глава на св. Йоан забранява да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят – дини, ябълки, домати. Не се пие и червено вино.

В народните вярвания този ден се смята за един от „най-лошите”. Актът на отсичането на главата на светеца и пролятата кръв обуславят съществуването на различни забрани през този ден, чието спазване се следи строго. Не се работи никаква работа против порязване и рани. Забраняват се и яденето на червени плодове и зеленчуци, както и пиенето на червено вино. Следи се на какъв ден от седмицата се пада празникът и този ден се почита през цялата година – спазват се забрани, не се подхваща нова работа (особено ако е понеделник) и т. н. (Ямболско, Търновско, Казанлъшко, Троянско, Тревненско и др.).

В района на Велес този празник се нарича „Църн свети Йован“ и на него, както и през дните от седмицата, съответстващи на деня, в който се е паднал празникът, не се кроят и шият никакви дрехи, защото, който ги облече, ще бъде сполетян от нещастия

 

Използвана литература:

Димитър Маринов –  Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание.

Лилия Старева – Български светци и празници.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here