Днес е 14 Септември – Кръстовден
Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Къна, Кънчо, Криста, Кристина,Кристиян, Кристияна, Ставри.
Днес професионален празник имат пожарникарите, защото се борят с червеното бедствие – огъня.
Българския народ нарича празника Кръстовден, заради Божия Кръст. На този денят “се кръстосва с вечерта” – настъпва равноденствие между деня и нощта. Според народния фолклор от Кръстовден слънцето „тръгва назад“, настъпва есента.
В народния календар този празник отбелязва края на летния и началото на есенния селскостопански сезон.
От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ се започва сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден, преди засяването на есенните житни култури, семето се освещава, за да покълне и да ражда обилно. Жените кръстосват (загърлят) цветята в градината за да ги предпазят от студа през зимата, а мъжете пък трябва да си пазят кръста, ако искат да са здрави.
На този ден се плетат и кошниците за гроздобер, затова наричат деня още и Гроздоберник. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло и не бива да се бере. Първото откъснато грозде носи в черквата за освещаване и се раздава, за да бъде здрава и плодородна следващата година.
На този ден се спазва строг пост. Не трябва да се яде нищо червено (символ на кръвта), като червени ябълки, грозде, домати, пипер, а на трапезата трябва да присъстват само постни ястия като зелник с праз лук, печена тиква, грозде.
На Кръстовден най-възрастната жена в домакинството, омесва и изпича Кръстова пита (кръсташка)- обреден хляб, украсен с кръст. Когато цялото семейството сяда на трапезата тя го разчупва и го нарича „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“, след това цялото домочадие повтаря словата.
Смята, се че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, студа наближава и може да те боли кръста. За това тези ритуални думи се използват за предпазване от болки в кръста през идната година. Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и стопанството около нея. Поднася се трапезата, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните изпращат попа с дарове – жито от новата реколта, варива и зеленчуци.
За празника се раздават пресни пити, за да бъдат природните стихии по милостиви и да дарят стопанина с берекет.
Не пропускайте да отидете на църква и както и да вършете домакинска работа като пране, чистете, шиене, бродиране, фризура!
На този ден празнуват лечителите – чекръкчии , които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и “оправят счупени кокали”.
Винаги на 14 септември се отбелязва църковния празник „Въздвижение на Светия кръст Господен“. Той е и един от дванадесетте велики християнски празника.
Много българи отиват да почетат Кръстовден на Кръстова гора – свято място в сърцето на Родопите. Тогава се извършват големите нощни бдения там, за да се почете светостта на Кръста Господен, парче от който е било заровено в манастирския комплекс. Именно по тази причина Кръстова гора притежава мощна лечебна сила.
Вярващите посрещат утрото на 14 септември в молитва за изцеление На този ден по време на службата в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма, за да се поклонят вярващите.
Според църковното предание Света Елена, майката на император Константин Велики и силновярваща християнка през 326 година се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен.
Усилията ѝ се увенчават с успех. Откриват пещерата на гроба, както и трите кръста, на Христос и двамата крадци, останали затрупани в земята. И трите кръста много си приличали и те не могли да определят кой е на Иисус Христос. В това време минавало погребално шествие и те го спрели, Елена докоснала първия и втория кръст до ковчега на покойника, но нищо не се случило.
Тогава допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос и станало чудо: мъртвецът оживял и се изправил. Хората започнали да прегръщат и целуват Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказание станал средство за спасение.
Кръстът се превърнал в символ и знаме на християните и с него те побеждавали нещастията и злините.Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм “Възкресение Христово”.
След време над пещерата на гроба Господен бил построен храм тържествено осветен на 14 септември 335 г, който все още съществува. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига, „въздвижва“ над главите на присъстващите. От тава въздвижване получава и празникът получава и своето име.
Честит празник на всички именници! Бъдете живи, здрави и щастливи!
Статията е подготвен за вас от Дарина Тодорова
