Илинден е …

Илинден

Св. Илия е старозаветен пророк, който 900 г. преди Христа предсказва неговото идване.

Едно странно видение на бащата на Илия подсказало на всички, че ще се роди велик пророк.

„Мъже с божествени лица повивали детето в огъня и го кърмели с огнени пламъци. Уплашил се бащата на Илия, но един от свещениците разтълкувал вярно видението: „На детето ще почива божествена благодат, словото му ще бъде като огън силно и действено, животът му – угоден Богу. И ще съди Израиля с меч и огън. Името Илия значи „крепост Господня” (Жития на светците, 1991.)

В житията  Илия ни се представя, като аскет и скитник, вярващ в един Бог.

Иконописците изобразяват  св. Прор. Илия и най – вече неговото възнесение, как препуска по небосвода със своята колесница впрегната с огнени коне, понякога от двете му страни са изрисувани и архангели Гавраил и Михаил и/или апостоли Петър и Павел, дори Св. Св. Костадин и Елена (вписването на Светци в икона на Светец е знак за цикличност и последователност, спираловидното движение на българският празничен циклов календар. Или просто, че винаги  следващото носи частица от предходното.) Изобразяват св. Прор. Илия, като белобрад старец с дълга дреха като цвета е по-често охра.

В народната митлогия

В народната митология св. Илия стои в огнена колесница, лети из небесата с нея и кара четирите си огнени коня.

(Древногръцкия Бог на Слънцето Хелиос – в златна колесница препуска по небето. Подобен образ се намира и в езическите митове изобразяващи скачащи по небето коне впрегнати в колесницата на слънцето.)

„Магическата връзка на св. Илия с огъня, оттам – със слънцето и светлината, която изпълва магията, създават и определят целият живот на земята.”

Легенда разказва, че когато юнаци си поделяли небето на него се паднали летните гръмотевици и светкавици, земята в дълбочина, небето във височина и тъмните облаци.

„Летейки из тъмните облаци събира мъгли и облаци и ги заключва в Черното море. Когато иска отключва ги, когато иска докарва страшна суша.“

В нашата народна митология има много легенди за него и е много почитан в Странджа.

Тайнствена е и връзката на св. Илия със змейовете родени сред земните хора. (Змеят е соларен символ силно почитан в Странджа, той се смята за защитник и покровител, Змей – човек е свръхчовешко същество със специфично изображение, които обладават голяма сила, но не злоупотребяват с нея във вреда на хората без особени причини. Змейовете пазят хората от лами и хали.) Единствен той можел да ги извика, да успи душите им и те да се качат на небето. И пак той може да защити нивите от ламите, които обират плодовете и ядат житото. В някой народни легенди самият Илия е смятан за Змей (върховният повелител на змейовете на земята, затова е можел да ги подчини и призове по всяко време, всички змейове са го почитали и слушали. Илия е смятан за Архаичен Бог на Слънцето, и много почитан от нестинарите, като се смята, че на празникът Илинден, той се проектира в нестинарският огън)

Хората са казвали че когато гърми св. Илия удря ламите с огнена коса или хвърля по тях боздуган. „В борбата си с хали и лами св. Илия е твърде близък  до брат си Св. Георги.”  (Ето още една препратка към връзката между всички светци, които са едно цяло, и проекция на цялото. Те двамата отключват небето и земята, разполагат с плодородие, пускат дъжд и роса.)

Народът нарича св. Илия – Гръмовник, Гръмоделец, Гръмолник и вярва, че когато Илинден се святка и трещи, светецът се бори с лами и хали….

Смятало се е че св. Илия има две сестри, някъде наричани Мария и Магда, другаде Марина и Магдалена. „ Веднъж св. Илия казал, когато бил в настроение, на който ден му е името, тогава ще погуби света с гръмотевиците си. Ала не знаел кой ден му е името.”

От там идва се говори от народа, че поради тази причина св. Марина криела и не казвала на брат си кога му е денят,  че тогава за човеците ще стане страшно.

Една от легендите за възнесението на св. Илия който се води единственият светец който не е умрял физически, а е бил направо приживе въздигнат от земята.

Когато бил малък майко му го проклела така: „ Да скита по земята, докато протрие краката до коленете и си изтърка желязната тояга, и чак тогава да си дойде.” Наистина след дълго скитане той протрил краката си. Тогава Бог се смелил над него и с една златна огнена колесница го грабнал и отнесъл на небето.

Свети Илия в Странджа е почитан като нестинарски светец и неговият празник Илинден (20 юли по нов стил) е част от нестинарския календар. Свети Илия е наричан огнен светец. Във фолклорните представи на странджанското население Свети Илия се движи по небето с огнена колесница, от която излизат пламъци и гръмотевици. Той е почитан нависоко – параклиси с името на светеца са строени на хълмове и по-високи места. В Странджа именно Свети Илия носи всички архаични елементи на древния слънчев култ. Свети Илия е в равнопоставена връзка със Света Марина, култът към която тук също е много архаичен. Почитането на двамата светци унаследява чертите на древните култове към двойката планински божества – Великата Богиня Майка Земя и Бога Слънце.

В тази връзка всяка година на 20- 21 юли, на светилището на бога на светлината и Слънцето – Аполон, в местността „Мишкова нива” жителите извършват възстановка на античен обред към Слънцебога и Богинята Майка.

За празника хората трябва и да пренесат жертва в чест на светеца като се разделят със старият петел, „бащата”. Вече е време и той както огънят на празника на Св. Марина, да бъде подновен. Петелът се е коли на прага на къщата и по него хората са гадаели.  В българската народна шевица Петелът се смята за мъжки и Слънчев символ.

Организирали са се събори и са се правили курбани при които животното е трябвало задължително да е мъжко най – често бик, вол, овен. Този вид жертвоприношение хората са извършвали за умилостивяване на светеца и за предпазване от градушки и наводнения.  Затова и на Илинден се спазва забрана да не се работи иначе гръм може да удари човека или житата и да ги подпали. Най – големите суши и най големите наводнени се свързват често със Св. Илия, ако е „болен” – суша ни чака; ако е сърдит – наводнения и гръмове ще ни застигнат.  Не е давана случайна жертвата, хората са вярвали че ако не се разделят с най – личното животно на тоя празник може Илия по друг начин да си прибере своето, затова и къпането в дълбоки води – езера и морета на Илинден трябва да е с особена предпазливост, защото който не е отдал чест нему, той ще си вземе своето от човешкия род.

Св. Илия както и предходните празнични дни на Горещниците отново се въртят около огъня и водата. Ако на св. Марина Огнена –  водата става лековита, а нейната стихия огъня ползва ако се разлюти. То св. Илия разлюти ли се водите се надигат, небето се намръщва и какво ни чака само той знае….

Хората са вярвали и че св. Илия може да лекува, затова и мнозина държали осветената му икона до болния – дано да се дигне и оздравее.

Използвана литература:

Лилия Старева – Български светци и празници (2005)

Рачо Славейков – Български народни обичаи и вярвания (2012)

Иваничка Георгиева – Българска народна митология – второ преработено и допълнено издание 1993г.