Горещници всичко за празниците на новия огън

Горещници всичко за празниците на новия огън са на 15, 16, 17 юли 2018г. 

Летния празничен цикъл започва със Св. Георги който по иконите е изписан да се движи от Изгрева към Залеза или в посока на увечличаване на деня.

Знаем, че към старите български празници за прикрепени много пъти имена на светци, за да бъдат запазени в някаква степен обредността(може би старите българи не са имали имена на пранзиците си, понеже до сега има оскъдни сведения за това, а са почитали орпеделени дни в година извършвайки обредностти свързани със огъня, водатя, земята и насочени към Слънцето, Водата и Богинята майка – Земята) и въпреки това да не противоречат на източноправославният канон.

В днешно време вече имената на пранзиците са трайно залегнали в нашият празничен календар така та дори не можем да си представим тези дни да нямат имена и почит към светец. А тези светци са персонифицирани образи от нашето минало и често пъти митовете и легендите за тях нямат нищо общо с официалния канон и техните жития. Защо ли?

Започвам със Св. Георги, но няма да се спра на него, а само ще изброя празниците от Летният Циклов празничен календар посветени на Слънцето, Водата и Земята. Преминавайки през Св. Костадин (Константин) и Елена, Еньовден, достигайки до 3-те дни наречени Горещници. ( Изброениете са по-големите празници от календара, но в промеждутъците да не забравим Св. Герман – градушкар.

В някой части на страната има много специфична обредност на този празник – изработване на кукла от глина наречена Герман която се опява като починал украсява се с цвета и се заравя. )

Горещниците или още наричани Горѐщници Горѐшляци, Чу̀реци, Блъ̀съци, Гѐрмановци

От трите горещника най- строго се празнува 1-вият и 3-ят. Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни то непременно ще изгори.

Започват на 15.07.2018 (По сегашният календар по-старият са се падали последните дни на месеца, а по старобългарският вероятно има още разминавания. Но даречем, че са се падали в тези дни от годината когато слънцето в своята сила и мощ е било на силно, най – парещо, най – опасно за реколтата и хората.) 

Св. Кирик и Юлита е първият ден от горещниците в който има специфична обредност. Св. Кирик се почита, като лечител помагащ при очни болести. През този ден се загася старият огън във всички огнища в селището. Домашното огнище е един много важен символ е ежедневието на старите българи. „Огънят в живота на българите е благословен, той слиза направо от небето и стопанката грижливо го пази в огнището на домът да не угасне.

Само веднъж в годинатра трябва да бъде угасен защото вече е остарял и магическата му сила е намаляла.” Огнището е центъра, култовото място в домът. „ Огънят е култов символ в представите на българите, запазил силата и божествеността си от предхристиянско време минал през различни божества от Перун, Дажбог, Сварог, до светлината на Спасителя, до магията на небесният огън и светлина.” Край него се е случвало всичко.

Огнището е свято място в домът, то заместа понятия за къща, род, родина. Когато се започва строеш на къща първо се е избирало място за огнището, което е добре да е гледало на изток или юг, и са избягвали да е на запад или север.

Старите са смятали, че огънят е частица от слънцето и винаги старателно и грижовно са го поддържали. Край огнището се смята, че се крие и духът на предците ни. Вярва се, че докато има огън в огнището има и живот в домът.

„Според българските народни вярвания, огънят в домашното огнище, които има силата да пази дома от всякакви злини, не бива никога да се гаси. През деня той гори, а през нощта се заравя под дебел пласт пепел, като на сутринта отново се разпалва от тлеещите въглени. Според представите този огън остарява, вече не може да пази къщата от магии, болести и зли духове и се налага да бъде подновяван. „

Назад във времето всеки един момент от деня на човека е бил изпълнен с ежедневна обредни действие, извършвайки своеобразни малки ритуали свързани с домът, огънят, семейството, водата и земята. Та на този ден – първи. 

Огънят се загася във всички огнища. Като се съпровожда със забраната да не се пали никакъв огън, като се запазва и забраната за селскостопанска работа, забранява се и домакинските дейности и най – важното и интересно не се да се приготвят хлябове и топли храни. 

За да може след два дни да се роди новият огън….. ( нека проследим)В някой региони на страната това е първото т.нар. обредно заклаждане или началото на моминските седенки на открито. В дните – Горещници празнуват почитайки огънят и ковачи, хлебари и калайджии – хора на които занаятът им и работата е свързана с огънят.

От канонична гледна точка светците са описани като мъченици за Христовата вяра, затова в тази посока за първите два дни от горещниците няма да се спра. Житието на светците може да откриете в линка – Живели 3-ти век http://www.pravoslavieto.com/life/07.15_sv_Kirik_Lolita.htm)

Вторият ден 16.07.2018 Св. Мъчн. Юлия – е неделима часто то празния цикъл на Горещниците.

И в този дена се пазва особено строго забраната за палене на огън и извършването на домакинска работа представляват своеобразно отдаване на почит към огнената стихия и засвидетелстване на преклонение пред светците-градушкари. В някой райони на странта на този ден се извършват и ритуални и отправяне на молитви за дъжд. Обичаите „Пеперуда” и „Герман” може отново да бъдат извършени от момите в селото. ( житие на света Юлия, за тези които имат интерес тук

Третият ден и може би най – важен от трите дни на Горещници е 17.07.2018 Св. Мъчн. Марина.

В народната памет светицата е известна и с имената „Огнена Марина“, „Опална Марина“ От трите дни за този има най много какво да се разкаже изключително много митове и легенди за Св. Марина тя е смтана за апокрифна (което ще рече, че историите за нея са пренасяне и разказване един вид „нелегално” и „нежелано”, от църквата в отминалите векове дори е имало култ към нея, което прави и литературата и или записките за нея, опасни.

А кои евангилия и документи са най – опасни – апокрифните, защото много често се отклоняват, като истории и съдържание от общориетите и утвърдени такаива.) така и приказни – митологични. Св. Марина според нейното „познато” житие е вижяла 3-ти век, била е дъщеря на езически жрец, но в последствие приема „християнската” вяра на 12 години.

„Когато навършила шестнадесет години, била срещната от управителят на източните страни Олибрий, който пленен от красотата й, я харесва за своя жена. Тя не скрила от него че изповядва христовата вяра, а той заповядал да я арестуват и на следващият ден я изправил на съд” Това е една от историите, които се разпространяват за Св. Марина, други истрории от нейното житие запазени и записани от църквата са моменти в които е била измъчвана и изтезавана, а накрая завършва живота си като са я посекли.

В житието писано за нея се споменава, че по време на мъченията и в тъмницата ѝ се появил дявола под формата на огромен дракон обвит със змии, който заплашил да я разкъса и погълне. (отварям една скоба за разсъждение върху последното изречение, в българската митология – „драконът” – змеят е на почит, а ламята и халата са били злите същества от които хора се пазели. Змията също.

Това са тълкования и записки с религиозен привкус, които често изобразяват дяволът като змия, змей, дракон, но в нашата митология ЗМЕЯТ той е защитник, той е мъдър, той е гръмовежец и се свързва със следващия голям празник то Календара ни Илинден! )

„В Католическата църква фолклорният образ на светицата е запазен в апокрифните текстове и записаните вярвания на хората, които са я почитали. Вярвало се е, че онзи, който описва или чете нейната история, ще получи неувяхваща корона на небето. Този, който я зове в последния си час, ще се радва на божествена закрила и ще се изплъзне на Сатаната.”

Разбира се сведенията са много и въпреки това не са достатъчни изчеропателни и категорични. Това е част от житието на св. Марина, а в действителност нека сега се насочим и към почитта на св. Марина по нашите земи…. Най – силно почита е тя в Странджа и от там са повечето легенди за нея.

В Странджа иконописци изобразяват Марина убиваща Змей, ( В българската митология Земят много често е човек който прилича на змей със много спицифично изображение и сили които владее) Една от легендите разказва как Марина била грабната от Змея Бериан, за да я направи той своя съпруга.

В друга легенда пък се разказва, че св. Марина е сестра на св. Илия, а трети вариант, че му е жена… Името на св. Илия идва от слънцето – хелиос, и е персонификация на Слънцето. А Змеят в Странджа се смята за покровител и закрилни и също е соларен символ, символ на слънчевата светлина и мощ.

Защо на моменти се сливат така легендите, веднъж е сестра, а после жена… ? А може би, в съкралното време в което се развиват действията там всичко е слято, там всичко е едно, и дали е сестра или жена това не е от значение, а по – сроко носи информацията, че Св. Марина и св. Илия са една съкрална двойка така както Св. Костадин (Констанстин) и Св. Елена.

Направих това отклоение, защото смятам, че е важно да разберем взаимовръзката между всички празници, обредните действия и ритуали, които имат един непрекъснат непрестанно движещ се цикъл, където всичко е свързано и всяко предходно е запечатано и в следващото. Тоест много голяма част от изображнията на иконите на тези светци примерно особено от Странджа се вижда на при иконописа на св. Проп. Илия (Иконографията на св. Прор.

Илия в Стрнаджа винаги е рисуван на колесница от която излизат огньове той е впрегнал своите 4 огнени коня и препуска по непосвода… като един Архаичният бог на слънцето който се движи по небето и на този празник се смята, че се проектира по земята именно във нестинарският огън.

Не случайно нестинарските огньове са във формата на кръг. ) и в нея има изобразени и св. Костадин и Елена, след това на икона на Св. Панталеймон има вписан и св. Илия, затова е невъзможно да разделяме празници, винаги във всеки следващ има нещо от предходния.

Тоест и почитта към „светците” няма как да е по отделно, защото те са едно цяло непрекъснато проявление на цялото. Важната част на третия ден то горещниците – обредно ритуалната.

В този трети ден е време хората да внесат в домовете си вече новият огън, божият огън, естествено това не става просто да се запали едно огнище и готово, и там мистиката съпровожда целият ден. Като този ден също се спазват най – строгите забрани на празнване, не се работи, не се плете, не се шие и т.н.

Паленето на новият – млад огън се извършва вечерта ритуално, дъвото от което се пали такъв огън е липа макар че в някой райони са използвали и хвойна, по специфичното е че клоните които се иползват е добре да са от дъретата да са близнаци от един ствол, когато се видело такова дърво непременно се отсичали и пазили за праника. Другото е, че не не може и кой да е да запали огънят. Той се добивал обикновенно също от братя близнаци или едноименници, чиито имена не се срещат при друг в селото.

„Посреднощ се събличат голи и трият едбо в друго сухи липови или хвойнови дръвчвта докато пламне огън. Новият огън се прескача за здраве от хора и животни и от него всеки взима за да запали домашното огнище. Казват че през тези дни и от най – засъхналите корита бликва вода.” Наистина хората са вярвали, че през тези дни водите имат особена лечебна сила, въпреки, че Марина е смятана за повелителка на огъня, на други места се казва, че носи и градушката в ръкава си. Тоест все пак ще се доближа и до думите на Уста Дарин за мъжкото и женското – слънцето и луната – огъня и водата.

След като новият огъна бъде внесен в огнището в домът, той ще бъде пазен до следващата година…. и вече бавно идва Илинден, А Марина пазила в тайна празника на Илия, че ако знае Илия кога му е денят, ще гърми и ще трещи и ще стане страшно.

Една легенда разкзва как един богат стопанина на празника на Св. Марина пратил момци на нивата му да ожънат, а от небето повял вятър, припламнал огън и подпалил нивите. Ожънато не ожънато всичко тръгнало да гори. Едва когато ужасеният стопанин се помолил „ Прости ми св. Марино, ти палиш, ти гасиш!” огънят поутихнал.

Ще се спра и още една легенда за св. Марина от Странджа. 

Някога една царица обикаляла из планините, тя не можела да има деца. Един ден седнала и се помолила на слънцето: „- Моля те, нека зачена и имам дете, ако е мъжко ще го задържа, ако е женско на теб ще го харижа.” Заченала царицата и родила момиче, уплашила се и го скрила в една пещера, денем лолувала и вечер носила в пещерата уловеното. Един ден слънцето спуснало своите лъчи над пещерата като люлка, Марина протегнала ръце да ги хване и да се полюлее, а слънцето я качило горе при себе си. От тогава в Странджа тя станала и покровителна на змиите. А сега къде отиде житието на св. Мъчн. Марина и кой в действителност почитат старите българи? 

Използвана литература и материали:
• Латин Латинов. Капризите на времето в България през ХХ и в началото на ХХI век. София, 2009.
• Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София. Второ фототипно издание.
• Българска митология, Енциклопедичен речник, съст. Анани Стойнев, С., 7М + Логис, 1994.
• Иван Карайотов, Дияна Радойнова. ДПП „Странджа”, 1999 г
• Природен парк „Странджа”. Природно богатство, археологическо наследство, духовна култура. Автори: Дико Патронов, Иван Карайотов, Дияна Радойнова. ДПП „Странджа”, 1999 г.
• Лилия Старева – Български Светци и празници. – 2005г.
• Лекции на Горан Стефанов – нестинарски празници. – 2018г.

Благодарим ви за отделеното време да се запознаете с праниците горещници материала подготви за вас Марина Стоянова

loading...
Още по темата

Оставете коментар

Вашият е-майл не се публикува